Афинитетни групи

Categories:

Дори никога да не сте участвали в преки акции, дори и ако това е първия радикален текст, който ви попада в ръцете, напълно е възможно вече да сте част от афинитетна група – най-ефективната доказана структура за всякакъв вид “партизанска” дейност. Афинитетната група е кръг от приятели, които си знаят силните страни, слабостите, миналото, вече имат създаден общ език и здрави взаимоотношения, и се опитват да постигнат дадена цел или серия от цели.

Афинитетната група не е трайна спогодба, а удобна структура, която постоянно се изменя и е създадена от заинтересовани и доверени хора за времетраенето на даден проект. Веднъж създадена, тази група може да реши да бъде “затворена”, ако това се изисква от мерките за сигурност: каквото и да става в групата, никаква информация не трябва да излиза извън нея, дори и ако всичките и дейности са отдавна приключили. Дадена група може да действа като афинитетна, но членовете също така могат да участват и в други групи по афинитет, да се разделят на по-малки афинитетни групи, като и да действат извън структурата на афинитетната група.

Размерът на групата по афинитет може да варира от двама, да кажем, до петнадесет човека в зависимост от въпросната акция; но групата не трябва да е многобройна, така че да не може да се осъществи нормален разговор. Вие винаги може да се разделите на две или повече групи, ако има достатъчно хора. В акции, изискващи шофиране, най-лесната система е да има по една афинитетна група за всяко превозно средство.

Афинитетните групи на практика са недосегаеми. Не може да се проникне в тях, защото членовете им споделят обща история и интимност един с друг, и никой извън групата не е необходимо да знае за нейните планове и дейности. Те са по-ефикасни от повечето професионални военни сили: те са свободни да се приспособяват към всяка ситуация; не е необходимо решенията им да преминават през разни сложни процедури за потвърждаване; всички индивиди могат да действат мигновено, без да чакат заповеди, знаейки какво могат да очакват един от друг. В пълен контраст с капиталистическите, фашистките и “комунистическите” структури, те функционират без каквато и да е нужда от йерархия или принуда: участието в афинитетна група е както забавно, така и ефективно. Най-важното от всичко е, че те са мотивирани от дадено желание и лоялност, а не от печалба, задължение, или от друга компенсация или абстракция.

Афинитетните групи действат по консесуален модел: решения се вземат колективно, като се базират на нуждите и желанията на всички участващи лица. Демократичното гласуване, в което мнозинството получава своето, а малцинството трябва да се примири с взетото решение, е анатема за групите по афинитет: ако групата функционира гладко и се държи заедно, всеки нейн участник трябва да е доволен. Преди всяка акция членовете на групата установяват заедно, какви са техните персонални и колективни цели, каква е готовността им за поемане на риск (като индивиди и като група), и какви са техните очаквания един от друг. Като се решат тези въпроси, групата формулира план.

Тъй като ситуациите по време на акция са непредсказуеми и плановете рядко протичат според предвиденото, афинитетната група обикновено има двойнствен подход в подготовката си. От една страна се правят планове за различно стечение на обстоятелствата: ако се случи А, ще се информираме по начин Х и ще преминем към план В; ако начинът Х за комуникация е невъзможен, ще се съберем на място Z в Q часа. От друга страна се прилагат структури, които ще бъдат полезни дори и ако нещата не се развиват по очакваните сценарии: вътрешните роли са разделени; осъществяват се системи за комуникация (двупосочни радио предаватели; кодирани фрази за гласно предаване на секретна информация или инструкции); подготвят се основни стратегии (за поддържане на самообладание; участниците да не се изгубват от поглед в конфузни ситуации; или за блокиране на полицейски атаки); разчертават се маршрути за бягство при спешни случаи; подготвя се легална подкрепа в случай, че някой е арестуван. Афинитетната група се събира след акцията (отново, ако е необходимо, на някое безопасно място), за да обсъди какво е протекло добре, какво е можело да се подобри, и какво следва от тук нататък.

Групата по афинитет отговаря сама за себе си – това е и една от нейните силни страни. Тя не е натоварена с протоколи за различните процедури като другите организации, с трудностите за постигане на съгласие между непознати или голям брой хора, или с ограниченията за отговорност пред тяло, което не е непосредствено включено в действието. Същевременно с това, така както членовете на афинитетната група се стремят към постигане на консенсус, всяка афинитетна група трябва да се стреми към подобни отношения с други индивиди и групи.

Една афинитетна група може да работи съвместно с други групи по афинитет, като това понякога се нарича кластър. Формацията на кластъра позволява голям брой индивиди да действат, имайки същите предимства като отделна афинитетна група. Ако са необходими бързина и секретност, представители от всяка група може да се срещат, вместо да се срещат целите отделни групи; ако координацията е от съществено значение, то групите или техните представители могат да изготвят методи за комуникация по време на действието. През годините на съвместно сътрудничество различни афинитетни групи може да се опознаят една с друга толкова добре, колкото самите те знаят за себе си, и съответно да се чувстват по-удобно и поспособни заедно.

Когато е необходимо да се съгласуват няколко кластъра за големи и масови действия – те могат да проведат представително съвещание. Най-ефективните и конструктивни съвещания са тези, които се ограничават до осигуряването на форум, в който различните афинитетни групи и кластъри могат да се информират взаимно относно техните намерения, а не да търсят и диктуват общи принципи за всички. Независимостта и спонтаността, която децентрализацията осигурява са нашите най-мощни оръжия в борбата с враг, който и без това притежава всякакви други предимства – защо тогава да жертваме нашите?

Афинитетната група не е само средство за промяна на света – тя също е и модел за алтернативни светове, и семе, от което тези светове ще се родят. В анархистическата икономика решенията не се взимат от борда на директорите, нито пък задачите се изпълняват по принуда от наемни работници: афинитетната група решава и действа заедно. Моделът на афинитетната група действително е просто още едно въплъщение на комунните и работническите съвети, които формираха гръбнака на по-ранните успешни (колкото и кратковременни да са били) анархистически революции.

За да си активен, не е нужно да търсиш революционна организация, към която да се присъединиш – ти и твоите приятели представлявате една такава! Заедно вие може да промените света. Спрете да се чудите дали нещо ще се случи, или защо нищо не се случва, и започнете да решавате какво ще се случи. Недейте да се появявате на следващата демонстрация, протест, пънк концерт, или работен ден просто като пасивен наблюдател, чакащ да му кажат, какво да прави. Имайте навика да обменяте луди идеи относно това, което трябва да се случи на тези събития – и превърнете тези идеи в реалност!

Групата по афинитет може да бъде шивашка група, колектив за поддръжка на велосипеди, или пътуваща трупа клоуни; тя може да се сформира за създаването на местна Food Not Bombs група, или за изкарването от бизнеса на транснационална корпорация, чрез внимателно изпълнена програма от саботажи. Афинитетни групи засаждат и пазаят обществени градини в градовете; строят, събарят и нелегално се нанасят в сгради, организират програми за наглеждане на деца по кварталите; извършват масови стачки. Индивидуални афинитетни групи редовно поставят началото на революции във визуалните изкуства и музиката. Твоята любима банда – те също са афинитетна група.

За афинитетните групи и по-големите структури, чиито функциониране се основава на консенсус и коопериране, е съществено, че всички участници да могат да разчитат един на друг. Когато планът е избран, всеки индивид в групата и всяка група в кластъра трябва да избере един или повече критични аспекти на подготовката и изпълнението на плана, предлагайки да ги завърши напълно. Пълното приключване по изпълнението на даден проект означава, че се гарантира, той да бъде завършен по някакъв начин, без значение как. Примерно ако вашата група обещае да осигури банери за дадена акция, бъди сигурен, че те са готови, дори и да ти се наложи да стоиш буден цяла нощ, правейки ги сам в ноща преди акцията, защото останалата част от групата ти не се е появила. С течение на времето ще се научиш как да се справяш с кризисни ситуации, и на кого можеш да разчиташ в тях – също както другите ще научат, до колко могат да разчитат на теб.